Пробиотици и обществото

Пробиотиците, според FAO, са живи микроорганизми, които при приемане в подходящи количества като част от храната влияят благоприятно върху здравето на консуматора.

През последните десетилетия се наблюдава бързо нарастване на приложението на пробиотци, както при хора, така и при животни. Те се използват при производство на ферментирали продукти (мляко, сирена), влагат се в хуманизирани млека, предназначени за бебета и деца, в хлебни изделия или сладкиши или от тях се произвеждат хранителни добавки. Друго модерно направление в селскостопанската наука е използването на пробиотици в животновъдството и птицевъдството, с цел намаляване на заболеваемостта при младите животни, максималното оползотворяване на хранителните съставки на фуража и бързото натрупване на мускулна маса без третиране с хормонални препарати и антибиотици, както и увеличаване обема на съпътстващите продукти, които дават животните и птиците – яйца, мляко и др.

Пробиотичните микроорганизми принадлежат главно към родовете Lactobacillus, Lactococcus, Bifidobacterium, Enterococcus, Pediococcus, Saccharomyces или Bacillus, като микроорганизмите от род Lactobacillus най-често се използват като пробиотици.

Според Клеър М. Хаслер от Илинойски Университет пробиотиците от род Lactobacillus са функционални съставки, съдържащи се в киселото мляко и други млечни продукти и подобряващи здравословното състояние на гастроинтестиналния тракт. Много проучвания потвърждават здравословните ефекти на пробиотиците при поддържане на гастроинтестиналното здраве, предотвратяване на инфекции чрез конкурентно подтискане на развитието на патогенни (болестотворни) щамове, засилване на имунитета, превенция на рак на дебелото черво, намаляване на серумния холестерол, облекчаване на непоносимостта към лактоза и др.

Пробиотиците имат здравословен ефект, ако се приемат в определени количества. Според японските учени Н. Ишибаши и С. Шимамура препоръчителното количество живи микроорганизми в пробиотичен продукт трябва да е минимум 107 живи микроорганизми за грам или за милилитър. Според учените Гомес и Виндерола, минималната необходима концентрация на живи клетки в грам пробиотичен продукт трябва да е от 106 до 109 към момента на консумацията, за да се получи благоприятен ефект.

Сега на пазара има широка гама от пробиотици, като основната част от тях са в сухи форми. Редица фактори влияят на срока на годност на изсушените пробиотични продукти и тяхното по-нататъшно действие при консумация. Създаването на пробиотични формули с продължителна устойчивост на щамовете и дълъг срок на годност продължава да бъде предизвикателство. Производителите на пробиотични продукти непрекъснато внедряват иновации, целящи запазване на жизнеспособността на пробиотичните щамове по време на сушене (лиофилизация), при рехидратация, при преминаване през стомашночревния тракт и силно променящото се pH в стомах и в жлъчни соли и при съхранение в търговската мрежа. Провеждат се много проучвания на молекулярната характеристика на пробиотичните щамове и здравословните им ефекти.

За създаването на нови пробиотични формули със запазена жизненост на щамовете и полезни ефекти, компаниите използват различни подходи. Някои генно манипулират познати щамове, за да увеличат устойчивостта им. Американски компании изследват възможни пробиотични ефекти на познати устойчиви спороносни микроорганизми от род Bacillus. Български компании търсят и изолират непознати до сега щамове на пробиотични микроорганизми от род Lactobacillus от природата.

Някои Корейски и Японски компании разделят пробиотичните продукти на четири генерации:

  1. Първа генерация - пробиотични микроорганизми без обвивка
  2. Втора генерация - пробиотични микроорганизми с една синтетична обвивка, защитаваща ги при преминаване през стомашно-чревния тракт
  3. Трета генерация - микрокапсулирани пробиотични микроорганизми със синтетична капсула
  4. Четвърта генерация - пробиотични микроорганизми с две синтетични обвивки – протеинова и мукополизахаридна, защитаващи ги при преминаване през стомашно-чревния тракт и при налягане и температура.

Български производители на пробиотици и синбиотици обвиват щамовете на млечно киселите микроорганизми с естествена обвивка, състояща се от съставки на хранителната среда с цел да увеличат устойчивостта им при променящо се pH и температура.

България е добре известна със своите здравословни храни и продължава да бъде важен резервоар за изолиране на натурални щамове млечнокисели бактерии, които след допълнителен подбор, се продават като закваски за различни ферментирали храни и като пробиотични продукти.

Изследвайки за първи път протеомите на натурални пробиотични щамове на Lactobacillus bulgaricus и други млечнокисели микроорганизми по време на съхранение и при рехидратация, както и нивата на устойчивост на тези щамове в червата, проектът ще генерира нови фундаментални знания и ще разкрие ефекта на различни фактори върху способността за оцеляване на пробиотичните култури в сухи пробиотични продукти и тяхното приспособяване към процесите на лиофилизация и рехидратация. Профилното проучване на протеомите ще осигури основа за нови подходи в проучването и подбора на щамове с висока устойчивост към неблагоприятните фактори по време на производство и съхранение на пробиотичните продукти.

Проучванията в тази насока са от основно значение за производителите на пробиотици, които се стремят да осигурят по-дълъг срок на годност и здравословен ефект на пробиотичните си продукти. Тези проучвания са изключително важни също така и за крайните потребители, които търсят висококачествени функционални продукти за подобряване качеството си на живот.