Функционални пробиотични храни

Най-старата концепция за функционални храни е създадена от бащата на медицината Хипократ. Той пише: "Нека храната бъде ваш лек и лекът - ваша храна."

Основната роля на храненето е да осигури достатъчно хранителни вещества, които да задоволят хранителните потребности на човешкия организъм. Днес пред науката за храненето стоят нови предизвикателства, надхвърлящи концепцията за хранителен недостиг.

В света се наблюдават както социо-икономически промени, така и промени в демографската структура на населението – нарастване броя на възрастните хора и нарастващи разходи за здравеопазване. За това правителства, изследователи, здравни специалисти и хранителната индустрия насочват усилията си към идентифициране и създаване на функционални храни, които могат да подобрят здравето на населението, да намалят риска от социално-значими заболявания, като сърдечно-съдови, рак, остеопороза и да подобрят качеството на живот на хората. В съчетание със здравословен начин на живот, ежедневната употреба на тези функционални храни може да има положителен принос за здравето, както на работещите хора в активна възраст и семействата им, така и на възрастните хора. Това ще доведе и до рязко намаляване на разходите за здравеопазване и оптимизиране физическото и психическо здраве на населението.

Все повече научни доказателства сочат, че някои храни и хранителни съставки имат благоприятни физиологични и психологични ефекти, надхвърлящи снабдяването с основни хранителни вещества. Съвременните изследвания са насочени към установяване на биологично активните компоненти в храната, които поддържат здравето на човек и намаляват риска от заболявания. Установи се, че много традиционни хранителни продукти като яйца, мляко, пълнозърнести храни, плодове, зеленчуци, соя и др. съдържат компоненти с потенциални ползи за здравето. Освен тези храни се разработват и нови, които да увеличат или обединят тези полезни компоненти, заради техните ползи или желани физиологични ефекти.

Функционалните храни са храни, които се консумират като част от нормалното хранене. Те трябва да имат полезни ефекти, когато се приемат в обичайните количества от хранителния режим. Функционалната храна може да бъде:

  • храна от натурален произход  – пълномаслена, пълнозърнеста и др.
  • храна, към която е прибавена някаква съставка по технологичен или биотехнологичен път
  • храна, от която е извадена някаква съставка по технологичен или биотехнологичен път
  • храна, в която същността на една или повече съставки е променена
  • храна, в която бионаличността на една или повече съставки е била променена
  • храна, която е комбинация на две или повече от гореописаните храни

Функционалната храна може да бъде насочена към цялото население или към отделни групи, определени например по възраст (например деца или възрастни хора), генетични и ензимни промени (непоносимост към глутен, лактозна непоносимост), функционално състояние (например бременност) и др.

Функционалните храни трябва да се съобразяват с цялостната значимост на храненето – потенциални взаимодействия с други хранителни съставки или възможност за нежелани ефекти, включително алергия и непоносимост.

Основата на съвременното учение за функционални храни е поставена в Япония през 80те години на ХХв. През 1991г. е създадена концепцията за храни със специфична здравна употреба (FOSHU). Храните определени като FOSHU се одобряват от министъра на здравеопазването и социалните грижи на Япония след представяне на изчерпателни научни доказателства. Тези храни се консумират като част от обичайната диета.

В САЩ твърденията „намаляване на риска от заболявания” са разрешени от 1993г. за определени храни. Здравните претенции се одобряват от Администрацията по храните и лекарствата (FDA) на базата на научни доказателства. Целта на здравните претенции е да помагат на потебителите като предоставят информация за здравословни начини на хранене, които могат да спомогнат за намаляване на риска от болести.

В Европейския съюз е създадена Европейска комисия за Съгласувани действия за Науката за функционалните храни в Европа (FUFOSE), която работи по хармонизиране на законодателството в областта на функционалните храни в страните-членки на ЕС. Тази Европейска комисия е разработила два вида здравни претенции на функционалните храни – засилена функция и намаляване на риска от заболяване.

В България разрешението за производство на храни със специално предназначение се дава от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) след представяне на научни доказателства в Министерство на здравеопазването на РБ.

Различните функционални храни предлагат голям потенциал за подобряване на здравето и намаляване риска от определени заболявания, когато са част от балансираното хранене и здравословния начин на живот. Характерени примери за функционални храни са млечните продукти . Млечнокиселите продукти са храни, получени в резултат на ферментация и съдържащи живи култури на млечнокисели пробиотични микроорганизми като лактобацили и бифидобактерии. Йогуртът е млечнокисела функционална храна, съдържаща задължително щамове на Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermphilus. Други млечни продукти като хуманизираните млека могат да се получат чрез добавяне към тях на пробиотици. Пробиотичните микроорганизми като активни хранителни компоненти оптимизират функцията на червата и чревния микробен баланс.

Най-голямото предизвикателство за учените в областта на храненето сега и за в бъдеще е проучване на връзката между дадена храна или хранителна съставка и подобреното здраве и намаления риск от различни заболявания. От изключителна важност за избора на храни от потребителите е и предоставяне на достъпна и изчерпателна информация за качествата на функционалните храни.